През 19 век млекопреработвателните предприятия се нуждаеха от устройство за бързо отделяне на сметаната, тъй като продължителното утаяване на млякото не само губеше време, но и лесно водеше до разваляне. През 1864 г. Антонин Прандтл младши, млад германец, предлага концепция за разделяне, основана на принципа на центробежната сила. Неговият брат Александър Прандтл, въз основа на тази концепция, провежда множество експерименти и създава първия в света сепаратор за сметана, който също се счита за първата центрофуга. През 1875 г. Александър Прандтл занася този сметаноотделител на Световното изложение във Франкфурт, Германия.

Развитието на сметаноотделителите премина през няколко етапа. 19-ти-век сметаноотделителите бяха относително прости по дизайн и разчитаха главно на гравитацията за разделяне. Изобретяването на центробежния сметаноотделител през 1880 г. е важен крайъгълен камък. От средата на 20-ти век до наши дни сметаноотделителите непрекъснато се оптимизират и подобряват, повишавайки ефективността, като същевременно намаляват оперативната сложност.

Появата на този сметаноотделител бележи прехода на центробежната технология от теория към практическо приложение, поставяйки началото на нова ера на механично центробежно разделяне. Той не само реши проблема с разделянето в млечната промишленост, но също така постави основата за последващото приложение на технологията за центрофугиране в области като биология и химическо инженерство.